БИКОБО̀РЕЦ

БИКОБО̀РЕЦ, мн. -рци, м. Участник, състезател в борба с бикове; тореадор. Като го видя — разкрачен, наклонил главата си към лявото рамо, със стиснати юмруци на хълбоците и очи, потънали в лой, той разбра, че ще го свърши бързо, но първом трябва да размаха пред лицето му червения плащ, както правят на арената испанските бикоборци. А. Каралийчев, НЧ, 145.

Списък на думите по буква