БИЛЀРИН

БИЛЀРИН, мн. билѐри, м. Диал. Билкар; билярин. По онова време имаше някой си дядо Начо, габровчанин, билерин, който идеше всяка събота в Търново да продава билките си на сергия пред Дряновския хан. П. Р. Славейков, БП I, VI. Във пътят викат билери, / пурдаат [продават] билки сякакви. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 7.

Списък на думите по буква