БИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍЛКА ж. 1. Лековито растение. Слагаше върху раната на зайчето лековита билка и то хукваше отново из гората. Св. Минков, ПК, 14. Тя разбираше от всяка болка и знаеше всяка билка коя за какво е. М. Георгиев, Избр. разк., 160. На туй поле чаролейно / знам му билките, тревите, / що лекуват чудодейно / и телата, и душите. Ив. Вазов, Съч. IV, 115. И самодиви в бяла премяна, /../ Тихо нагазят трева зелена / и при юнакът дойдат, та седнат. / Една му с билки раната върже, / друга го пръсне с вода студена. Хр. Ботев, Съч. 1929, 17. Съветите на лекаря и няколкото билки, които ми даде, като ме научи сам как да ги употребя, повърнаха ми здравето. Лет., 1871, 151. За сяка болка Господ дал и билка. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 185. / / Диво растение, което според народните вярвания оказва някакво психологическо въздействие (влияе за любов или омраза и др.). Да е сабрала, Стоене, [майка ти] / омразни билки, корене. Нар. пес., СбНУ ХХХI, 162. "Нея га турчин залиби, / залиби и ша ги земе, / знаеш ли билки ръзделки?" Нар. пес., СбНУ ХХV, 102.

2. Изобщо диво миризливо растение, трева. Хубави билки растат през май, затуй му викат тревен месец, и скоро трябва да се качи горе, на самодивското сборище, преди да се е вдигнала росата, да накъса най -редките и чудновати треви. А. Дончев, СВС, 121. Летните селски нощи, напоени с лекия дъх на полски билки, ме люлееха в сладък сън до гърдите на майката природа. Елин Пелин, Съч. II, 55. Кога напоила цветята, изплевила им поникнатите наоколо всякакви други билки, от които инак биха заглъхнали ревнивите цветя. Т. Влайков, Псп, кн. 28 -30, 488.

◊ Кокоша билка. Диал. Пачина, кокошинка2. Коча билка. Многогодишно тревисто растение от сем. Устноцветни, разпространено по каменливи места, с дребни цветчета. Nepeta.

> Билки диря по баири. Диал. Ирон. Скитам без работа; безделнича. Не съм билка за мирисане. Диал. Пренебр. Не съм добър, свестен човек.