БИЛКАР —Речник на българския език — алтернативна версия

БИЛКА̀Р, -ят, -я, мн. билка̀ри, м. Човек, който събира и продава лековити билки или лекува с тях; билкосъбирач. Сама береше билки от долината, ала си имаше и помагачи билкари, които диреха билки по гори и планини, а после ги разнасяха по селата. А. Дончев, ВР, 157. Само че този богат и силен владетел бил болен.. Всички прочути знахари и билкари от неговите безкрайни земи ходили в столицата му да го лекуват, но никой с нищо не му помогна. Г. Караславов, Избр. съч. V, 231.