БИЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БИЛНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бинлик. — Вземам шишето, билника или бъчвата и ги изпивам до дъно. Ст. Чилингиров, ХНН, 120. Тонка Обретенова опекла един шаран и една топла пита, напълнила няколко шишета с ракия и един билник с вино и потеглила за Гюргево. Н. Ферманджиев, РХ, 266.