БИЛЬОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИЛЬО̀СВАМ, -аш, несв.; бильо̀сам, ‑аш, св., прех. Диал. Билиня; билинясвам. "Ей, девойко, не толко убаа, / да що ми си сърце умилила! / Ели си ми магия сторила? / Ели си ми коня бильосала?" Нар. пес., СбБрМ, 509. бильосвам се, бильосам се страд.