БИЛЮР —Речник на българския език — алтернативна версия

БИЛЮ̀Р м. Остар. 1. Кристално стъкло; кристал. Аз ще работя прости джамове, а ти ще работиш най-фини билюри. Д. Немиров, БЛ, 54. Когато вечер идваха гости, запаляха лампата — полюлей с билюри и с жълтозлатни тенекиени украшения. М. Кремен, СС, 125.

2. Съд, обикн. чаша от такова стъкло. Тя йотиде Тодорка, / наточи билюр със вино. Нар. пес., СбНУ ХIV, 71.

3. Стесн. Остар. Зрителна тръба; далекоглед, бинокъл. Той влиза в наблюдателницата и дълго се взира с бинокъла към полето.. — Почнат ли да гледат през билюрите, не ми мирише на добро. Л. Стоянов, Х, 24.

— От араб през тур. billûr. — Друга форма: бюлю̀р.