БИЛЯ̀РКИН

БИЛЯ̀РКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на билярка или е свързан с билярка. С биляркиния син не съм ходил по седенки. П. Тодоров, Събр. пр II, 16. — В биляркината махала съм порасъл и биля — от торбите на Билярката през коминя съм влязвал да крам! П. Тодоров, Събр. пр II, 25.

Списък на думите по буква