БИНБАШИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИНБАШЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, зват. и в обръщение бинбашѝ, м. 1. У нас през турското робство — висок офицерски чин в редовната турска войска, началник на войскова част от 1000 войника. — Осмина сме тая вечер. А ще станем хиляди.. На някои от тези хиляди ще те напрявя бинбашия — Черкез Бинбаши, върви ли, а? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 169. Първо и първо той трябва да е прост солдатин, тогава, ако е достоен, става онбашия,.., по-после юзбашия, че тогава бинбашия, паша и пр. и пр. А. Цанов, Напр., 1975, кн. 4, 47.

2. Човек с такава титла. Поканени бяха и каймакаминът — наскоро бе дошъл нов каймакамин — кадията, реизът и бинбашията — началник на преспанския гарнизон. Д. Талев, ПК, 487 -488. Тогаз доде да живее в Нуррибейовата стаичка бинбашията Закхия-бей. Св. Миларов, СЦТ, 37.

— От тур. binaşı. — Друга (диал.) форма: бимбашѝя.