БИНЛИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БИНЛЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. 1. Голям и широк стъклен съд с тясно гърло, обикн. с плетена обвивка, за вино, вода и др. течности; дамаджана.Той отиде до колата си и се върна с един голям черен бинлик и нещо загърнато в книга. Й. Йовков, ПГ, 190. Гъстото, тъмночервено вино бълбукаше в бинлика при наливането. Д. Спространов, С, 276.

2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд.

— Тур. binlik. — Други (диал.) форми: бинлъ̀к и билнѝк.