БИНОМ —Речник на българския език — алтернативна версия
БИНО̀М м. Мат. Сума или разлика на два алгебрически израза, наречени членове; двучлен.
◊ Нютонов бином. Мат. Название на формулата, изразяваща коя да е цяла неотрицателна степен на двучлена а+b във вид на сума от степените на членовете му.
— От лат. bis 'двоен', 'дву' + гр. νόμος ’дял, част’.