БИНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИНТ, бѝнтът, бѝнта, мн. бѝнтове, след числ. бѝнта, м. Дълга тясна платнена лента за превръзка на рани и др. Лявата му ръка, обвита в бинтове, беше обвесена на гърдите, но раната трябва да беше лека. Й. Йовков, Разк. II, 229. Кондарев погледна крака си — бинтът бе окървавен. Ем. Станев, ИК I -II, 359.

— От нем. Binde през рус. бинт.