БИОЧИП —Речник на българския език — алтернативна версия

БИОЧЍП м. Информ. Елемент от информационните системи за контрол, състоящ се от миниатюрен сензор с интегрална схема, в който се използва биологичен обект или биологичен принцип за индикация. До 10-15 години мощни биочипове ще започнат да проверяват генетичния материал на човека, за да открият в него аномалии. ДТ, 1999, бр. 354, 15. Обединяването на принципите на биотехнологията с принципите на микроелектрониката ще доведе до създаване на .. биочипове. УД, 1983, бр. 48, 8.