БИРИНДЖИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИРИНДЖЍ неизм. прил. Остар. и диал. 1. Пръв, най-главен, най важен. Преди да бъде въведен при него, сановникът обявил: — Султан Абдул Азиз.. е готов да приеме екзарх биринджи Антим. Хр. Бръзицов, НЦ, 159.

2. Който е първокачествен, най-добър. — Ей, майсторе, тука ли си, ба?.. — На̀, чукай. Искам биринджи работа. Ей тая пущина пак си я правил, ама се счупи. Запой го както трябва, па имай очи, че искай пари. Ц. Церковски, Съч. III, 226. — Басма продавам, аго. Биринджи фереджи от Ефес, копринени чешири от Дамаск. М. Марчевски, П, 56.

— Тур. birinci.