БИРЛЍК

БИРЛЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Карта за игра с един знак в средата; ас, асо. Картоиграчите започват да чаткат мазните карти върху плочата, която им служи за маса. Те играят нетърпеливо и сприхаво. Чува се от време на време: "Коз, пика, каро, бирлик." К. Калчев, ПИЖ, 63.

— От тур. birlik ’единица’.

Списък на думите по буква