БИСЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍСЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е от бисер или е украсен с бисер. Той бе натруфен като жена: по ръцете му висяха гривни от злато, на шията му тежеше бисерна огърлица. Н. Райнов, ВДБ, 46. На входа се показа жена с златотъкана багреница и с малка корона, обнизана с бисери; бисерни висулки се люшкаха от нея над ушите. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 101. Капките по тревата заблестяха като бисерни зърна. Н. Хайтов, ШГ, 262.

2. Прен. Който блести като бисер; лъскав, бляскав. А полетата бяха покрити със сребърна бисерна роса. Л. Каравелов, Съч. II, 91. Няколко крачки надясно блещеше с бисерен блясък голямо пространство неподвижна вода. Елин Пелин, Съч. I, 49. Ушите ѝ [на Сара] изглеждаха съвсем малки от едрите звездообразни обеци, посипани с бисерен прах. Ст. Загорчинов, Дп, 254. Балканът грее — меко и сребристо! / Тук нощем бури вият, а сега / как слънцето блести и се разискря / по бисерните люспи на снега! В. Андреев, ППес., 40. // Който е бял и обикн. блестящ като бисер. Дали си немам шекерна уста, / мамо мори де, свекърва де! / Дали си немам бисерни зъби, / мамо мори де, вещице де! Нар. пес., СбНУ ХV, 52.

3. Прен. Поет. За глас, смях — който звучи чисто, ясно; звънлив. Ах, научи и мен да пея / тъй сладко със бисерен глас. Ив. Вазов, БМ II, 109. Яна отключи бисерно гърло, запя. К. Петканов, СВ, 50. Но ето венците, и ето жетварки: / чувам смеха им; о, тоя бисерен смях. Ем. Попдимитров, К, 27.

◊ Бисерна гъба. Ядлива гъба от рода на мухоморките с тъмнокафява шапчица, прошарена с белезникави седефени петна, наподобяващи бисери. Amanita rubenscens. Бисерна мида. Вид мида, в която се образува бисер. Pinctada margaritifera.