БИСТРЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИСТРЀЯ, -ѐеш, мин. св. (рядко) бистря̀х, прич. мин. св. деят. бистря̀л, -а, -о, мн. бистрѐли, несв., непрех. Рядко. Изпъквам с бистротата си, с прозрачността си; бистрея се. Върху грапавата кора личеха, издълбани с ножче, две големи печатни букви — ЗН... Здравко Николов. По тях бистрееше засъхнала кехлибарена смола. Цв. Ангелов, ЧД, 26.

БИСТРЀЯ СЕ несв., непрех. Рядко. Бистрея. Кладенците ся бистреят, / по реки вода шумти. Кр. Пишурка, К, 58.