БИСТРОСИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍСТРОСИН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Поет. Който има чист ясносин цвят. Нежните клонки на брезата са напъпили вече и скоро ще се раззеленят. И те ще се усмихват със своята резедава усмивка, както се усмихва хубавото бистросиньо небе на Словакия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 295. Имам топли макови градини / и полета сочни и безбрежни, / по които бавно лъкатушат / бистросини езерни реки. Хр. Ясенов, Събр. пр, 61. Лицето ѝ си беше все тъй нежно, очите — бистросини като метличини. И. Петров, НЛ, 36.