БИСТРОСТРУ̀ЕН

БИСТРОСТРУ̀ЕН, -у̀йна, -у̀йно, мн. ‑у̀йни, прил. Поет. За река, вода и под. — който струи, тече на бистри, прозрачни струи. А долу, току под самата поляна, ромонеше напевно между вековни зеленясали балвани бистроструйната Стара река. Г. Русафов, ИТБД, 183. Така, възпрян от яз посред ливади тихи, / поток през вадата се бистроструен лей. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 118. Тъй там троянците бягаха като елени към Троя / и край стените облегнати, бършеха потни чела си / и със вода бистроструйна си лютата жажда гасяха. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 44.

Списък на думите по буква