БИСТЪР —Речник на българския език — алтернативна версия
БЍСТЪР, -тра, -тро, мн. -три, прил. 1. За вода или друга течност — в който няма мътилка, който е прозрачен, чист. Противоп. мътен. Обичам те, мое мило отечество! Обичам твойте балкане, гори, си пее, скали и техните бистри и студени извори. Л. Каравелов, Съч. II, 28. А езерото беше бистро, виждаше се каменното му дъно, тихо плискаше, без вълни. Ст. Станчев, ПЯС, 56. Водата [в реката] е тъй бистра, че камъчетата се броят на дъното. К. Петканов, СВ, 69. Една вечер те се настаниха на терасата пред баните, поръчаха си бистра пилзенска бира и поведоха шумен разговор на български. А. Каралийчев, ПГ, 217. Бистра водица, мирна главица. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 41. // За небе, въздух и под., — по който, в който няма облаци, мъгла, дим; чист, прозрачен. Все по-надалеч и по-надалеч се отдръпваше небето, ставаше по-бистро, по-чисто, месецът грееше отвисоко. Й. Йовков, ПК, 24. Денят беше ясен, но хладен, въздухът бистър и чист, напоен с миризма на есен. Ем. Станев, ИК III, 87. Слънцето се издигна и напече.. Бистрата синева на небето избледня, а равнината светна и се ширна далечна и безкрайна. И. Петров, НЛ, 255 -256.
2. За очи, поглед и др. — който е светъл, ясен, чист. Противоп. мътен. На овална порцеланова плочка стоеше фотография на младо момиче.. Очите ѝ бяха големи, бистри. Й. Йовков, Разк. III, 39. Веждите ѝ стояха високо извити над очите, погледът ѝ бистър, светъл и добър. Елин Пелин, Съч. III, 108. Евстати не беше виждал досега такива бистри, засмени, живи очи. А. Гуляшки, МТС, 35.
3. Прен. За ум, мисъл — който лесно, бързо се съсредоточава, схваща, разсъждава; точен, схватлив. Никога по-рано не съм работил с такова настроение и с такъв бистър ум, готов да възприеме всичко, всичко да съобрази, всичко да реши, както именно сега. Д. Калфов, Избр. разк., 331. Отличавала се [Фота] с извънредно бистър и проницателен ум, била много разговорлива жена и с всякого любезна. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 598. Но освен тия качества той имаше бистра мисъл и челичена воля. Д. Спространов, С, 140. // Рядко. За памет — добър, безупречен, свеж. — Вие имате не само бис‑
тра памет — каза той чрез преводача, — но и предвидлив ум. Х. Русев, ПЗ, 63.
4. Прен. Който има ясно, схватливо мислене, способност за съобразяване. Противоп. мътен, замътен. — По-добре е тая вечер да не пием ракия. Утре е последният ни ден и трябва да бъдем с бистри глави. К. Петканов, ЗлЗ, 260.
5. Прен. За глас, смях и под. — който е ясен, звънлив. Неговият сипкав, но приятен и силен бас се присъедини към бистрия глас на момичето. Й. Йовков, Разк. II, 49. Къдрокосото момиченце тичаше подир една голяма топка .. То я гонеше със ситен бистър смях. Ем. Манов, БГ, 75 -76.
◊ Бистър като сълза. Много, съвсем бистър. От няколко чучура шурти бистра като сълза и студена като лед вода. Т. Влайков, ПР I, 172. Наядеш ли се — на изворчето!.. Та и кажи ми, къде се намира такова нещо, да ти извира от букови и борови корени, да е бистро като сълза,.., от такава вода по-сладко нещо няма. Г. Караславов, Избр. съч. II, 165.