БИТВА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍТВА ж. Остар. Битка. Брацигово падна подир славни битви. Ив. Вазов, Съч. I, 200. Падналий в битви юнак да се слави! / Живи, пирувайте. Сладко ви здраве. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 127. Внезапно, додето еще битвата ся продължаваше, счу ся женский глас,..: — Войска! Войска! Пашата иде! П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 50. След Косовската битва, в която падна султан Мурад, османците покориха цяла Сърбия и я държаха под властта си до 1806 л. С. Бобчев, ПОС (превод), 95 -96. ● Обр. Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. /../ Духът ми се цери след жизнената битва. Ив. Вазов, Съч. II, 179. Стозвучний рев във битвата вседневна / не стихва в снежните поля. Хр. Смирненски, ДБД, 37.

— Рус. битва.