БИТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍТКА ж. 1. Въоръжено стълкновение между противници във война, въстание и др.; бой, сражение. Дене въздухът ехти от залповете на битките ни с турските войски. Ив. Вазов, Съч. ХII, 72. Посред страшния и многогласен шум на битката тя се мъчеше да долови само тракането на картечниците. Й. Йовков, Разк. I, 139. До самото Панагюрище стана нова битка, в която въстаниците гърмяха с техните дървени топове. Г. Бенев, БК (превод), 54. ● Обр. С началото на деня започна суровата битка с времето, с твърдата земя, с умората. НМ, 1958, бр. 285, 2. Битката за Берлин по време на Втората световна война.

2. Прен. Борба за надмощие между противоположни обществени групи, класи, идеологии и др.; сблъсък, стълкновение. В политическите битки минутите са скъпи. Ив. Вазов, Съч. Х, 64. Напоследък станаха нови избори. Това трябваше да бъде последната и решителна битка. Й. Йовков, Ж, 1945, 54.