БИТОЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍТОЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Битоля (град в Р. Македония). Може би са били в Битолското поле или под неприветното есенно небе са газили мътните води на Аржеш. Й. Йовков, Разк. III, 200.

◊ Битолски просяк. Разг. Нахален човек. Червен като битолски просяк. Разг. Ирон. Здрав, охранен човек. Червенее се като битолски просяк. Разг. Ирон. Силен е, здрав е, охранен е. "Видиш ли, дума, как я наредих? Хем — дума — една хубава почивка в затвора изкарах, хем, докато съм жив, има да ям и да пия..." И охранен един, знаеш, оправен, червенее се като битолски просяк. Г. Караславов, Избр. съч. II, 161.