БИТОПИСАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИТОПИСА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Книж. Писател, който описва народния бит. Вук Караджич сигурно е и първият учител на Цани Гинчев, от него бъдещият билгарски битописател и етнограф за първи път е разбрал какво огромно значение има народното творчество като основа за развитието на литературата. Г. Константинов, ПР, 95. В творчеството на Иля Еренбург са щастливо съчетани публицистът с художника-реалист и битописател. Л. Стоянов, С, 1951, кн. 2, 153.

2. Остар. Книж. Писател-историк. И ето как с възхищение ни разправя за това З. Стоянов, един от битописателите на ония времена. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 94.