БИТУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИТУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Само в 3 л. Книж. Съществувам като явление, факт някъде; срещам се, има ме. През всичките тези години битуваше.. прийом за дискредитация на художественото творчество. Диал., 1990, бр. 6, 2. — Битува и още едно безумно схващане, че бедният творец е по-некадърен от богатия. ВЖ, 1999, бр. 38, 5.