БИФТЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

БИФТЀК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Къс опечено или изпържено говеждо месо. В картата имаще триста работи, ама кой ги разбира! Еле разбрахме, че има супа, ростбиф, бифтек и десерт. Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. III, 41. Най-първо на масата се появи голяма паница салата с риба,.. След туй — бифтекът с пържени картофи. Б. Райнов, ЧЪ, 73.

— Он англ. beef-steak през фр. bifteck. Друга (остар.) форма: бюфтѐк.