БИХЕВИОРИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИХЕВИОРЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Псих. Водещо направление в съвременната американска психология, според което предмет на психологията не е съзнанието, а поведението, схващано като съвкупност от реакции на въздействия (стимули) от околната среда.

— От англ. behaviorism. — Друга форма: бихейвиорѝзъм.