БИХРОМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БИХРО̀МЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Бихромена киселина. Хим. Киселината H²Cr²O⁷, която не съществува в свободен вид, а само във водни разтвори и образува редица устойчиви соли.