БИЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИЧ, бѝчът, бѝча, мн. бѝчове, след числ. бѝча, м. 1. Прикачен на дървена дръжка ремък или тънка плетеница от ремъци, жили, върви и др., с която се удря, бие, вид камшик. Бичът изпляска и се уви два пъти около врата на мухтара. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 185. В ръката си селянинът държеше бич от волски жили. Ем. Станев, ИК I, 517. Водачите взеха да шибат по-силно конете с дългите си бичове,.. и колесницата изкачи нагорнището и се спусна надолу. Ст. Загорничов, ДП, 235. Дойчин хареса и една юзда с жълти ремъци. Купи юздата и един дълъг плетен бич. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 2, 162.

2. Прен. Книж. Голямо зло, напаст, бедствие, което засяга обикн. мнозина, много (хора, животни, посеви и др.). Тъкмо по това време се появяваше черният вятър, истински безмилостен бич за храните. Той иде от югозапад, горещ е и задушен, носи отровния дъх на южните пустини, изгаря всяка зеленина. Й. Йовков, Ж, 1945, 240. Увлече се от равния поток на думите си, стана прав и се залови с последиците от европейската война.. Аз говора за оня бич, който хвърли милиони в устата на глада и мизерията. К. Петканов, В, 21. Война ужасна, зла, стихия разярена, / бич изтребителен, ехтеж от гнев, ридания. Ив. Вазов, Съч. V, 21. Не ще бъде зле, ако споменем накратко за този страшен бич — за морът по добитъкът. Ступ., 1875, бр. 7 -8, 58.

◊ Бич божи<й>. Книж. Голямо общо бедствие. Ювеналов бич. Книж.; Бич на Ювенала. Остар. Книж. Остра сатира. Във предела ви прекрасен / ида днес обезоръжен. / Лъка си дома̀ оставих / и на мщенето кинжала, / нарочито там забравих / злобний бич на Ювенала, / и сарказмът безпощадни, / и иронията люта. Ив. Вазов, Съч. IV, 105-106. Аристократи? Вий? — Каква насмешка зла! — / не Ювеналов бич, нито върхар, а чума, / о, цървулановци, вам до̀хак би дошла! К. Христов, Избр. ст. 164.