БИЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍЧА¹, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Режа с трион, бичкия дървени трупи на дъски, греди и пр. — Бащите ни извозваха трупите, а ние пасяхме воловете.. — А после какво правеха с трупите? — Бичеха ги. По Ибър тогава имаше двайсетина чаркове. Н. Хайтов, ПП, 47-48. Като чу първите изстрели Велко, застанал горе на трупа, който бичеха, задържа бичкията. Д. Талев, И, 330. Ще забръмчи край село и мотор. / Сами ще бичим старите дървета. Ас. Босев, ДО, 67. бича се страд. Трупите да се бичат по реда на тяхното доставяне.

— От тур. biçmek ’режа’.

БЍЧА², -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Бутам, тикам нещо, за да го съборя; блъскам. бича се страд.

БЍЧА СЕ непрех. Падам, катурям се, повалям се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЍЧА³, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Буча, забучвам, набучвам. Утре ще ма карат, мамо, / на кол да ма бичат. Нар. пес., ПСп, 1891, кн. 38, 254. бича се страд.