БЍЧВАМ

БЍЧВАМ, -аш, несв.; бѝчна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бѝчнат, св., прех. Диал. Повалям, събарям изведнъж; блъсвам, катурвам. бичвам се, бична се страд.

БЍЧВАМ СЕ несв.; бѝчна се св., непрех. Диал. Падам на земята, като се преобръщам; повалям се, катурвам се. — Чакайте, бе, не ми иде на ума. Пък да не е [пара̀та] прилепнала някому по краката.. — На нашите ли? — учудено попитаха съседите. — На вашите, зер. Сто пари е то — хатър никому да не остане. Я лягайте.. Какво има от туй?.. Но, за да не се съмнява Кальо, най-напред се бична Паздерка. Ц. Церковски, Съч. III, 218 -219.

— Друга форма: бѝквам, бѝкна.

Списък на думите по буква