БЍЧЕНЕ

БЍЧЕНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бича1 и от бича се. Сега биченето на дюшеметата ще става направо на гатера. ВН, 1958, бр. 2079, 1.

БЍЧЕНЕ

БЍЧЕНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бича2 и от бича се; блъскане, падане, поваляне.

БИЧЕНЕ

БИЧЕНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бича3 и от бича се; бучене, забучаване, набучване.

Списък на думите по буква