БИЧИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍЧИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на бик или от бик. А на чердата начело до два ми лъва страхотни / едър са бик уловили — той реве, те го отнасят /../ Ей лъвовете разкъсват бичата кожа дебела. А. Разцветников, Избр. пр (превод), 42. Бичи рога.

2. Който е като на бик. Всяка черта на лицето му говореше за мощ и устрем — .., бичият му врат беше наведен напред, сякаш

не можеше да издържи тежестта на огромната глава. А. Дончев, СВС, 122.