БИЧКИДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИЧКИДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Простонар. Работник, който бичи¹ дъски и греди; дъскорезач. Двете ми лели, .. бяха задомени за македонски българи, които оседваха във Варна като зидари и бичкиджии. А. Страшимиров, А, 300. Помниш ли, Наста, знаеш ли, / когато бехме бичкиджии, / пък ти ни беше марангозина, /../ На дъските пари сбираше, / половината им криеше. Нар. пес., СбВСт, 150.

— От тур. biçkici.