БИЧКИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИЧКЍЯ ж. 1. Опънат на рамка ръчен трион за рязане на дърва, дъски и под. Раздвижи се равномерно нагоре-надолу бичкията, захърка, впила остри зъби в мекото дърво, изсипаха се струйки бели трици в тревата. Д. Талев, И, 325. Бичкията свирва в буковото дърво, по вкокалената земя.. се посипват стръготини — дъхва на прясна дървесина. Ст. Сивриев, ЗСБ, 38. Триците, които падат, когато се режат дъски или друго дърво с трион или с бичкия, размесени с вода, най-добре измиват и почистят стъклата. Ступ., 1875, бр. 7 -8, 64.

2. Диал. Бичкиджийница. Отишле [кираджиите] на бичкията да натоварят греди. П. Тодоров, И I, 88.

3. Диал. Вид обущарски нож (Ст. Младенов, БТР).