БЛАГАТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГА̀ТНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Остар. Книж. 1. Само ед. Блаженство, удоволствие, наслада; благаткост. "Щом го видиш да тръгне, извести ми, ако мя обичаш. Ще ся намеря пред нозете ти и ти няма да ми откажеш онази превисша благатност, на която любовница предана удостоява избранийт на сърцето си." П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 100.

2. Рядко. Приятен външен вид, очарование, хубост. Цветове на полето,.. чрез кое вълшебство малко земя и няколко капки вода произвеждат очарователните ви благатности? П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 6, 82.

3. Обикн. мн. Рядко. Удоволствия, блага. Ний не сме съгласни с онези, които казуват, че жената не трябва да бъде учена и че не ѝ трябва учение, за да добива повече благатности и приятности. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 5.