БЛАГАТЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГА̀ТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Остар. и диал. Благат. Сал двамина в тъмнината/ в тоя път усамотен! / Те за тая нощ благатка / бяха мислили цял ден. Елин Пелин, Съч. V, 131. Познах вълненья, мъки сладки, / блажени трепети узнах, / изпитах часове благатки. Ив. Вазов, Съч. III, 78. Бащи и майки! Никога не заборавяйте, че са‑

мо доброто възпитание може да поведе чловека кам добродетел и да го направи честит и благатък. А. Начев, (превод) Лет., 1872, 152. Благатко агне две майки бозае. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 43.