БЛАГОВЀРЕН

БЛАГОВЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Остар., сега разг., ирон. За съпруг или съпруга — който е силно привързан и верен на другия. Мъдреха се няколко закръглени,.. евреи с благоверните си съпруги. Д. Спространов, С, 281. Благоверният съпруг отключи входната врата и с крадливи стъпки измина няколкото стъпала до вестибюла. Г. Райчев, ЗК, 9. Той имаше жена благоверна, / милостива и благоговейна. К. Огнянович, ЖА, 17.

2. Остар. Книж. Който е верен привърженик на християнската църква. Сара веч е Теодора / християнка благоверна. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 88. ● Епитет на български цар или царица. Българският цар Александър се е наричал: "В Христа Бога благоверний цар и самодържец всем българом и гръком." НБ, 1876, бр. 12, 47. "Цар, царица", прошумя после в главата му вихър с бледи лица като искри, гонени от вятър,.. "Кои са те и какви са?" — издигна се глас в него. "Христолюбиви и благоверни самодръжци на всички българи, от Бога поставени над българския народ." Ст. Загорчинов, ДП, 251.

3. Като същ. благоверен м., благоверна ж. Разг. Ирон. Съпруг, съпруга. Той излезе на разходка със своята благоверна. △ Ще чакам благоверната да си дойде. △ Да чуем какво ще каже благоверният.

Списък на думите по буква