БЛАГОВЕСТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОВЀСТНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. 1. В християнската религия — ангел, който носи добра, блага вест; благовестител. На утрення износи ся евангелието за целувание. Евангелието изображава Исуса Христа, священик — ангел благовестник, а народът, който целува — мироносиците и апостолите. З. Петров и др., ЧБ (превод), 81.

2. Разш. Човек, който носи добра, блага вест. Борит, велик благовестник на мира, докле работяше за прехраната си като прост ковач, научи осъмнадесят стари язика и двадесят и два нови европейски наречия. Й. Груев, СП (превод), 92.