БЛАГОВЕСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОВЕСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; благовестя̀, мин. св. -ѝх, св. и несв., прех. Остар. Книж. 1. Рел. Според християнската религия — нося блага вест, известявам за раждането на Исус Христос или раждането на свето лице. След шест месеца, откакто благовести ангел Гаврил на Захария за бъдещето раждане на сина му,.., Бог проводи същия ангел в Назарет при Дева Мария. Н. Михайловски, ССИ (превод), 103.

2. Разш. Съобщавам, известявам нещо хубаво, радостно; благовествам, благовествувам. Явил му ся св. Великомученик Димитрий и му казал: "Помена Бог дом и род царей българских и посла мя с заповед да благовестиш възобновлението на българското царство и да миропомажеш на царство Асеня.". Д. Войников, КБЦ, 129-130. благовестявам се, благовестя се страд. И днес е [старобългарският език] църковен език на доста славянски племена. На него най-първо ся благовестила евангелската истина на прадедите ни и на други някои славянски племена. Ив. Момчилов, ПСЕ, VI.