БЛАГОВЍДНОСТ

БЛАГОВЍДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от благовиден; приемливост. Той прие драговолно поканата на Марка Иванов и Мича Бейзадето и се хвана учител, за да има повече благовидност стоенето му там. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 74. "Ще отида утре към реката да узная от Арма повече за новото учение." Тъй се подлъгвах, защото горд е човекът и с благовидност покрива страстите си... Ем. Станев, А, 121.

Списък на думите по буква