БЛАГОВОЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОВО̀ЛНО. Остар. Книж. Нареч. от благоволен; благоволително, благосклонно. Ако и да искаше да си почине с учениците си, пак не ся отрече от ония, които дойдоха при него, но благоволно ги прие. КТЕМ, 285. Ние се ласкаем, мили еднородци, с една сладка надежда: че сме си постигнали поне донейде предположената и предназначената си цел и че вие благоволно ще приемнете той ни труд. В. Берон, ЕИ VIII.