БЛАГОВОЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛАГОВОЛЯ̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. и св., непрех. Остар. Книж. Проявявам благоразположение, благосклонност към някого, нещо. И чуха от небето глас, който казваше: "Този е син мой възлюблений, в когото благоволих, него слушайте." Н. Михайловски, ССИ, (превод), 134. — Говори, болярино Синисий — рязко се обади логотетът, сякаш не благоволеше към появилия се болярин. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 436. Тая императрица особено благоволеше към гръцката народност, от която имаше много преселници в Русия. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 52. На царя пратил известие, че "ако благоволи на интересите на тивейците, ще му бъде всякога приятел и без никаква награда". П. Р. Славейков, ПИ, 78.