БЛАГОВОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОВО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който издава приятен дъх; ароматен, благоуханен. Не след малко пред очите ни ся представи една малка полянка, постлана с мека зелена трева и с разни благовонни цветя. В. Друмев, НФ, 26. Майката прикади трапезата и облаци от благовонен дим заплуваха из трапезарията. Ив. Вазов, Съч. ХII, 54. На гробищата люляка цъфти, / и вечерния гален майски лъх / довява чак до мене от далеч / омайния ѝ благовонен дъх. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 165. Показаха му някои благовонни масла и той ги уверяваше, че и такива неща изобилно ся намирали в нея земя. П. Кисимов, ОА (превод) I, 135. Благовонни билки.