БЛАГОВОНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОВО̀НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Приятна миризма, дъх; благоухание, аромат. Един прекрасен букет с пресни цветя, чиито тънки благовония умирисваха въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХII, 179.

2. Обикн. мн. Остар. Ароматични вещества, ароматични масла. Когато узна, че той страда от своите рани, изпрати му няколко пъти по Томаиса лековити билки и благовония. Ст. Загорчинов, ЛСС, 102. Тии снели Исусовото тяло от кръста, помазали го с благовония, обвили го с плената и го погребли в Йосифовата градина при Голгота. Д. Манчев, НН (превод), 118. В храма на Бяла са намервал златият идол на този бог и олтарите, на които горели драгоценни благовония и са приносяли жертви. Н. Михайловски, РВИ (превод), 15.

3. Остар. Разтвор от ароматични вещества; парфюм, одеколон. Едно одеколоново стъкълце на господаря,.., биде напълнено с водица, разлопчиха го и се попръскаха с благовонието. Ив. Вазов, Съч. IХ, 210. Живеял като светский гиздавец, прекрасно са обличал, винаги бил облян със разни благовония, обичал обществото на госпожите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 337.