БЛАГОВЪЗПИТАН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОВЪЗПЍТАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има добро възпитание; добре възпитан. Той беше спретнат и чист в градското си облекло, .. — стараеше се да се държи като благовъзпитан гражданин, доколкото бе могъл да се научи. Д. Талев, И, 624. Новият съжител беше, според думите на приятеля ми, човек действително тих, приличен и благовъзпитан. Г. Райчев, Избр. съч. II, 5.