БЛАГОВЪЗПИТАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОВЪЗПЍТАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от благовъзпитан; добро възпитание. Чрез разговорите, поведението, оценките за околните, висшите петербургски кръгове се очертават като носители на егоизъм, лицемерие, повърхностна култура, зле прикрити под външна изтънченост и благовъзпитаност. Лит. Х кл, 13.