БЛАГОГЛАСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОГЛА̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. 1. Който е с хубав, звучен глас, приятен за слушане; сладкогласен. Утрента рано зех октоиха си и прибягнах при п. Стефана, другий учител не по -добър от Апотолета, но по-представителен и по-благогласен певец. Гр. Пърличев, СбНУ ХI, 349.

2. Благозвучен. Читалище, име красно, / име носиш благогласно. Ч, 1870, бр. 2, 54.