БЛАГОГОВЀЙНСТВО

БЛАГОГОВЀЙНСТВО, мн. -а, ср. Църк. Обикн. в съчет. с притеж. местоим. негово, ваше и т. н. Титулуване на свещеник за израз на почит, обикн. при обръщение или когато се говори за него. Нетърпеливият поп Груйо Бански,.., сновеше надолу -нагоре. Както си мислеше той и както въобще са очакваше, неговото благоговейнство щеше да застъпа мястото на архиерей в предстоящето тържество. З. Стоянов, ЗБВ II, 58. — Ей, ваше благоговейнство! Тръгнал сте да развявате това расо като един дон Кихот, за една халосница! Ив. Вазов, Съч. ХХI, 143.

Списък на думите по буква