БЛАГОГОВЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОГОВЀЯ, -ѐеш, мин. св. благоговя̀х, несв., непрех. Книж. Изпитвам благоговение. Батак, славния и злочестия Батак! Благоговея пред твоето величие, ще благоговее и историята! З. Стоянов, ЗБВ III, 307. Прекланям се пред тия, които умряха — пред свещеното бесило на Левски, пред подвига на Ботев, благоговея пред светлите образи на Бенковски и Каблешков. Д. Спространов, ОП, 207. — Лалка я не питат, пък тя благоговее пред волята на баща си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 125. Той я [нивата] гледа, той се радва и благоговее. Малко думи има той за това, но едничкият поглед само, който хвърля, е милувка, песен и молитва. Й. Йовков, Ж, 1920, 126. Пред пещерата с палещи от гняв очи стоял аскетът. А народът благоговеял и мълком ликувал пред него. А. Страшимиров, А, 199.